Тази година, темата на 11-та Национална конференция на Асоциацията на лекарите хомеопати в България, която ще се проведе на 29 и 30 октомври в София, е
„Автоимунни заболявания и хомеопатия”.
Авторитетни български и международни специалисти ще изнесат лекции, свързани с тези изключително актуални и социално значими заболявания. Особен интерес представлява лекцията на д-р Георги Хаджиев, лекар хомеопат с дългогодишна практика, на тема „Хомеопатичен кортизон” и резултатите в практиката му при лечението на автоимунни заболявания с това лекарство. Предлагаме ви в аванс важна и полезна информация от неговата лекция.
Хомеопатичното лекарство Cortisonum е от групата на 11-оксистероидите (глюкокортикоидни хормони), произвеждани от надбъбречната жлеза. Като лекарство в Хомеопатията е въведено от W.L.Templeton през 1956 г. след хомеопатично доказване[1] от 8 експериментатора и 5 свидетеля през Май-Юни същата година. Подобно на всички хомеопатични лекарства, Cortisonum е многократно разреден до изключително минимално, материално присъствие на изходното вещество.
Като всяко хомеопатично лекарство, то се назначава, за да възстанови дисбаланс в организма. Името му ни подсказва, че става въпрос за проблеми, свързани с функционирането на надбъбречната жлеза и за тежки последствия от използването на кортикостероидни медикаменти.
Надбъбречната жлеза е една от жлезите с вътрешна секреция, която участва в управлението на целия организъм, функционирането на всеки орган, във всички процеси касаещи метаболизма[2], имунитета и хормоналния баланс. С други думи надбъбречната жлеза управлява всеки аспект на тялото. Тя страда от генетични, туморни, възпалителни, метаболитни и автоимунни заболявания, които пряко се отразяват на нейното функциониране, а оттам и на функционирането на всеки един орган и тъкан та човешкия организъм.
Кортикостероидните медикаменти имат редица ефекти, които ги правят често използвани в лечението на много заболявания: противовъзпалителен, имуноподтискащ, антиалергичен, антиексудативен, противошоков и антитоксичен. Дълбоките последствия от тяхната употреба се дължат на способността им директно да влияят на генетичния апарат на клетката, променяйки проявата на гените й.
Когато надбъбречната жлеза не функционира правилно, или е развила заболяване, или кортикостероидните лекарства са оказали негативен ефект върху организма, тогава настъпват тежки патологии, касаещи неправилно функциониращ имунитет с развитие на разрушаващи заболявания, увреден хормонален баланс с дълбоки промени в тялото и драматично нарушаване качеството и продължителността на живота на човека.
Ето някои примери за патологични промени, касаещи гореказаното: хипертония, остеопороза, алкалоза[3], синдром на Къшинг[4], диабет, язвени заболявания на храносмилателната система, склонност към образуване на тромби, забавяне на растежа и развитието при децата, катаракта, подтиснат имунитет с тежко протичане на вирусни и бактериални заболявания, забавено зарастване на раните, психически смущения, метаболитен синдром, поява на автоимунни и ракови заболявания и редица други промени.
Това е подходящия момент хомеопатът да използва хомеопатичното лекарство Cortisonum. То се назначава по всички правила в хомеопатичната практика – според метода на предписание, който лекарят-хомеопат е решил да използва, според индивидуалните особености на всеки конкретен случай. Cortisonum, както всички хомеопатични лекарства, стимулира по специфичен начин възстановителните способности на тялото, често постигайки сериозни успехи в лечението на иначе нелечими състояния като астма, автоимунен дерматит, псориазис, дорзалгия, артроза, хипергликемия и други.
Д-р Георги Хаджиев е лекар, практикуващ хомеопатия, от 2004 г.; преподавател по класическа хомеопатия към Асоциацията на Лекарите – хомеопати в България; автор е на книгата „Болестознание или Кое е първичното – симптомът или болестта” и „Хомеопатичен Пътеводител на пациента или родителя му”, управител на здравен център „Холистика” гр.Велико Търново.
[1] Хомеопатично доказване – метод на изследване на всяко хомеопатично лекарство, преди въвеждането му в практиката.
[2] Метаболизъм – комплекс от биохимични процеси, протичащи постоянно в тялото.
[3] Метаболитни нарушения, изразяващи се в понижена киселинност на тялото.
[4] Синдром на хиперфункция на надбъбречната жлеза и повишена продукция на кортикостероидни хормони, с основни симптоми: затлъстяване по специфичен тип, хипертония, увеличено окосмяване, намалена способност за забременяване и намалено либидо, хипофункциониране на бъбреци, черен дроб, сърденосъдова система, дегенеративни промени в нервната система и мозъка