Следдипломна квалификация за лекари

Следдипломна квалификация за лекари

Център за здраве и образование „ЕДИКТА” за 16-та поредна година организира следдипломна квалификация за лекари по хуманна, дентална и ветеринарна медицина

В този курс имате възможноста да:

  • Създадете или надградите Вашето цялостно разбиране за хомеопатията
  • Задълбочите познанията си по интегративна медицина
  • Усвоите нови решения за психосоматични проблеми
  • Работите с пациенти под супервизия на опитен хомеопат.
  • Контакти с колеги от различни специалности със сходни разбирания за здравето
  • Творческа атмосфера
  • Нови приятели


Бургас

Модул 1: 16-18 февруари 2018 г.

Модул 2: 1820 май 2018 г.

София

Модул 1: 23-25 март 2018 г.

Модул 2: 01–03 юни 2018 г.

І-ва година в 4 модула включва следните теми:

  • Основи принципи и закони в хомеопатията
  • Задълбочено изучаване на 50 лекарства
  • Първа помощ с хомеопатия
  • Органотропни лекарства
  • Епигенетика
  • Динамични модел
  • Миазматична оценка на случаите
  • Реперторизация на случаи и др.

След приключване на обучението през първата година можете да продължите обучението във ІІ и ІІІ година (6 модула и практическо обучение):

  • Надграждане и задълбочено изучаване на Материя Медика
  • Анализ на хронични случаи
  • Практическо изучаване на психосоматични модели
  • Съчетаването на хомеопатия с различни интегративни подходи
  • Практика под супервизия
  • Комплексен подход и др.

За всеки модул са осигурени учебни помагала и възможност за практическо усвояване на знанията.

Преподаватели в този курс са лекари, които споделят с участниците практическия си опит и теоретичните знания от дългогодишната си практика като хомеопати. Подробности за всеки един от тях – в сайта на центъра.

Център за здраве и образование „Едикта” е единственият в България и един от общо 21 обучителни центрове, акредитирани към Европейския комитет по хомеопатия.

Начин на провеждане

Модулно обучение: Един модул е 3 дни (от петък до неделя) и допълнителна самостоятелна работа. Датите за модулите са предварително посочени на нашия календар със събития.

Теория: 450 часа  – 10 модула (5 семестъра) в 2,5 години. Всеки семестър включва 2 модула.

Практика: 150 часа. Студентите започват практическо обучение под супервизия след приключване на третия семестър.  Втората половина на третата година от обучението е предвидена само за практическо обучение под супервизия.

Записване и информация

  • Център за здраве и образование „Едикта”
  • 0887 61 96 93; 0878 56 89 28; 02/8465091
  • www.edicta-bg.com
  • София 1202, ул. Иларион Макариополски №2
Съвременна стоматология и хомеопатия

Съвременна стоматология и хомеопатия

Пародонтит- болест на зъбодържащия апарат.

Как да се справим?

Д-р Нина Еленкова-Пападопулу, лекар по Детска дентална медицина и дипломиран лекар по класическа хомеопатия в Международната академия по хомеопатия на Джордж Витулкас ; специалист по Шуслерова терапия , Бахова цветотерапия, Австралийски цветни есенции ; сертифициран терапевт по ТЕС(Техника за емоционална свобода) и Пренареждане на матрицата , Пайда- Ладжин – терапевт.

Световната Здравна Организация тревожно съобщава, че заболяванията на пародонта обхващат повече от половината от децата и почти цялото възрастно население на планетата. Ако още от ранна детска възраст се вземат превантивни мерки, обаче, рискът от пародонтално заболяване би се намалил многократно, а  това би имало огромен социално-здравен, психологически и икономически ефект.

Какво представляват пародонталните заболявания? Това са група лезии, които засягат тъканите, заобикалящи и поддържащи зъбите в техните алвеоли. Гингивитът е инициалната лезия при хроничното възпаление на пародонта. Не всеки гингивит прераства в пародонтит, но всеки пародонтит  непременно е бил предшестван от гингивит.

Кои са причините за отключването на пародонтално заболяване? На първо място това е бактериалната плака, т.е. инфекция от орален произход, най-често вследствие на лоша устна хигиена. Влияние оказват и всички системни заболявания, състояния и генетични отклонения. Диабет, бременност и полови хормони, HIV инфекциите, лекарствените терапии, като например – хидантоинова терапия при епилепсия, имуносупресорна терапия, калциевите антагонисти (трите прототипа верапамил, нифедипин и дилтиазем, използвани за лечение  и профилактика  на сърдечно–съдови заболявания), също индуцират гингивална хиперплазия и възпаление. За жалост честа причина за отключване на пародонтално заболяване могат да бъдат лошо поставени пломби,корони или мостове,около които се развива възпалителен процес.

Хомеопатията има несравнимо големи възможности, наред със стоматологичните грижи, да профилактира и лекува заболяванията на зъбодържащия апарат, наречен пародонт. Когато лекуваме човека в неговата цялост с хомеопатия, ние стимулираме жизнената  му сила и енергия, а оттук  подобряваме неговото психо-емоционално, умствено и физическо състояние .

Хомеопатичното лечение може да се приложи при всички стадии на пародонтит – и остри, и хронични, както и като профилактика. Оздравителният процес е много по-кратък от стандартното лечение, а рискът от усложнения намалява многократно.

У нас има прекрасни лекари по дентална медицина със специалност пародонтология. Повечето от тях са специализирали при водещи специалисти от световен ранг. Винаги е добре да се направи консултация с такъв лекар. Вашият хомеопат ще подпомогне лечението и така, ръка за ръка, съвременната стоматология и хомеопатията ще направят най-доброто за здравето на пациента.

Cortisonum

Cortisonum

Тази година, темата на 11-та Национална конференция на Асоциацията на лекарите хомеопати в България, която ще се проведе на 29 и 30 октомври в София, е

„Автоимунни заболявания и хомеопатия”.

Авторитетни български и международни специалисти ще изнесат лекции, свързани с тези изключително актуални и социално значими заболявания. Особен интерес представлява лекцията на д-р Георги Хаджиев, лекар хомеопат с дългогодишна практика, на тема „Хомеопатичен кортизон” и резултатите в практиката му при лечението на автоимунни заболявания с това лекарство. Предлагаме ви в аванс важна и полезна информация от неговата лекция.

Хомеопатичното лекарство Cortisonum е от групата на 11-оксистероидите (глюкокортикоидни хормони), произвеждани от надбъбречната жлеза. Като лекарство в Хомеопатията е въведено от W.L.Templeton през 1956 г. след хомеопатично доказване[1] от 8 експериментатора и 5 свидетеля през Май-Юни същата година. Подобно на всички хомеопатични лекарства, Cortisonum е многократно разреден до изключително минимално, материално присъствие на изходното вещество.

Като всяко хомеопатично лекарство, то се назначава, за да възстанови дисбаланс в организма. Името му ни подсказва, че става въпрос за проблеми, свързани с функционирането на надбъбречната жлеза и за тежки последствия от използването на кортикостероидни медикаменти.

Надбъбречната жлеза е една от жлезите с вътрешна секреция, която участва в управлението на целия организъм, функционирането на всеки орган, във всички процеси касаещи метаболизма[2], имунитета и хормоналния баланс. С други думи надбъбречната жлеза управлява всеки аспект на тялото. Тя страда от генетични, туморни, възпалителни, метаболитни и автоимунни заболявания, които пряко се отразяват на нейното функциониране, а оттам и на функционирането на всеки един орган и тъкан та човешкия организъм.

Кортикостероидните медикаменти имат редица ефекти, които ги правят често използвани в лечението на много заболявания: противовъзпалителен, имуноподтискащ, антиалергичен, антиексудативен, противошоков и антитоксичен. Дълбоките последствия от тяхната употреба се дължат на способността им директно да влияят на генетичния апарат на клетката, променяйки проявата на гените й.

Когато надбъбречната жлеза не функционира правилно, или е развила заболяване, или кортикостероидните лекарства са оказали негативен ефект върху организма, тогава настъпват тежки патологии, касаещи неправилно функциониращ имунитет с развитие на разрушаващи заболявания, увреден хормонален баланс с дълбоки промени в тялото и драматично нарушаване качеството и продължителността на живота на човека.

Ето някои примери за патологични промени, касаещи гореказаното: хипертония, остеопороза, алкалоза[3], синдром на Къшинг[4], диабет, язвени заболявания на храносмилателната система, склонност към образуване на тромби, забавяне на растежа и развитието при децата, катаракта, подтиснат имунитет с тежко протичане на вирусни и бактериални заболявания, забавено зарастване на раните, психически смущения, метаболитен синдром, поява на автоимунни и ракови заболявания и редица други промени.

Това е подходящия момент хомеопатът да използва хомеопатичното лекарство Cortisonum. То се назначава по всички правила в хомеопатичната практика – според метода на предписание, който лекарят-хомеопат е решил да използва, според индивидуалните особености на всеки конкретен случай. Cortisonum, както всички хомеопатични лекарства, стимулира по специфичен начин възстановителните способности на тялото, често постигайки сериозни успехи в лечението на иначе нелечими състояния като астма, автоимунен дерматит, псориазис, дорзалгия, артроза, хипергликемия и други.

Д-р Георги Хаджиев е лекар, практикуващ хомеопатия, от 2004 г.; преподавател по класическа хомеопатия към Асоциацията на Лекарите – хомеопати в България; автор е на книгата „Болестознание или Кое е първичното – симптомът или болестта” и „Хомеопатичен Пътеводител на пациента или родителя му”, управител на здравен център „Холистика” гр.Велико Търново.


[1] Хомеопатично доказване – метод на изследване на всяко хомеопатично лекарство, преди въвеждането му в практиката.

[2] Метаболизъм – комплекс от биохимични процеси, протичащи постоянно в тялото.

[3] Метаболитни нарушения, изразяващи се в понижена киселинност на тялото.

[4] Синдром на хиперфункция на надбъбречната жлеза и повишена продукция на кортикостероидни хормони, с основни симптоми: затлъстяване по специфичен тип, хипертония, увеличено окосмяване, намалена способност за забременяване и намалено либидо, хипофункциониране на бъбреци, черен дроб, сърденосъдова система, дегенеративни промени в нервната система и мозъка

Автоимунни заболявания и хомеопатия

Автоимунни заболявания и хомеопатия

Това е темата на ХІ-та Национална конференция на Асоциацията на лекарите хомеопати в България, която ще се състои в края на тази седмица в София. На 29 и 30 октомври 2016 г., авторитетни български и международни специалисти ще се съберат на престижния форум, за да обсъдят и да споделят опит в лечението на тези изключително актуални и социално значими заболявания.

Един особено интересен поглед към проблема ще бъде лекцията на д-р Ирена Маждракова – „Микози и автоимунен отговор”.

Представяме ви в аванс част от нейните наблюдения и опит като холистичен лекар-хомеопат, за връзката микози – автоимунни заболявания и начините за хомеопатично лечение на този вид заболявания…

Хранителна непоносимост

Хранителна непоносимост

Автоимунни заболявания и хомеопатия

Това е темата на ХІ-та Национална конференция на Асоциацията на лекарите хомеопати в България, която ще се състои в края на тази седмица в София. На 29 и 30 октомври 2016 г.,  авторитетни български и международни специалисти ще се съберат на престижния форум, за да обсъдят и да споделят опит в лечението на тези изключително актуални и социално значими заболявания.

Един от особено интересен поглед към проблема ще бъде лекцията на д-р Весела Попова-Балтова на тема: „Хранителна непоносимост, алергии и автоимунни заболявания”.

Представяме ви в аванс част от нейните наблюдения и опит като холистичен лекар-хомеопат, за връзката хранене-автоимунни заболявания.

Автоимунните заболявания заемат второ място сред хроничните болести като цяло. В наши дни има постоянна тенденция за увеличаване на техния брой. Автоимунно заболяване (тироидит, ревматоиден артрит, диабет тип I, улцерозен колит и др.) се развива, когато имунната система, която защитава организма от болести, разпознава здравите клетки на тялото като чужди. В резултат на това собствената имунната система атакува собствените здрави клетки. Възниква т.нар. автоимунен отговор, или това представлява имунен отговор, насочен към самия организъм.

Точните причини за автоимунни заболявания все още не са достатъчно известни. Рисковите фактори за появата им включват: генетична, фактори на околната среда, пол, полови хормони, инфекции.

Ако погледнем обаче от холистичния подход към здравето, кое е общото между различните хронични заболявания?

Възпалението и  храната! За възпалението се говори много, но отскоро сравнително се заговори за храната, като една от причините за възникването и поддържането на хронично възпаление и поддържаща причина за автоимунните заболявания! А се храним се всеки ден от живота си!

Науката все повече отчита важността на стомашно-чревния тракт за общото здраве. Много изследователи смятат, че поддържане здравето на червата и възстановяване на целостта на чревната бариера е една от най-важните цели на медицината  през 21 век.

Нашия генотип (съвкупността от всички гени на даден човек) влияе на усвояването и метаболизма на хранителните вещества. Изследването на  наследствените фактори и индивидуалното, генетично заложено възприемане на храните става все по- актуално в наши дни.

Науката нутригенетика изучава индивидуалните реакции на човек към определени храни във връзка с неговия генотип, който влияе на начина на хранене и развитието на заболявания.

Храните притежават и свойството да променят изявата на генетичната информация, а оттам могат да допринесат или потиснат развитието на дадено заболяване. С този аспект на храненето се занимава науката нутригеномика.

Все повече се говори за възможостта за повлияване на различните заболявания с помощта на хранителен режим, но според индивидуалния хранителен статус.

Най-често проблемите с червата са резултат от съвременния начин на живот, част от който са: антибиотиците, оралните контрацептиви и нестероидните противовъзпалителни медикаменти, високовъглехидратното меню, недостатъчният прием на ферментиращи влакна, хроничният стрес и хроничните инфекции и др. В тясна връзка с това се разглеждат хранителните непоносимости, проблем, присъстващ преди всичко в индустриалните общества.

Сравнително отскоро се заговори за директната връзка на хранителната непоносимост и хранителната алергия със Синдрома на пропускливите черва (Leaky gut syndrome). Термин, който започва да се използва в нутрициологията и алтернативната медицина, но в последно време и в медицинските среди.

Червата имат естествена пропускливост на молекулярно ниво, така че да абсорбират жизненоважните за организма ни хранителни вещества. В действителност регулирането на чревна пропускливост е една от основните функции на клетките в чревната стена. При СПЧ има  повишена пропускливост на тези клетки и се повишава протеина зонулин, който трайно може да се направи лигавицата на червата пропусклива. Така в кръвотока навлизат големи молекули като токсини, микроби, несмлени хранителни частици и др. Имунната система открива тези „чужди нашественици“ като патогени и започва да ги атакува. Образуват се антитела, които поддържат постоянно възпаление. Имунната система е в „постоянна бойна готовност”и ако това продължи дълго време може да е стане врата за началото на една автоимунна болест, при наличието и на съответните други предпоставки.

 Все повече хора страдат от проблеми с приема и усвояването на някои храни – по официална статистика 40% (неофициална – 60-80%)! Приблизително всеки трети човек страда в една или друга степен от непоносимост към някаква група храни и напитки. Смята се, че в бъдеще този проблем ще засегне повече от 80% от хората. Един от  главните „виновници“ е глутенът. Обяснява се с това, че глутен съдържащите зърнени култури (пшеница, ечемик, ръж) имат протеин, който съдейства за увеличаване на производството на зонулин и се смята за един от етиологичните фактори за развитието на Диабет тип 1 и ревматоидния артрит.

На Националната конференция на Асоциацията на лекарите хомеопати в България ще представим случаи на пациенти, при които успешно е прилагано хомеопатично лечение, заедно с хранителен режим, след направен диагностичен тест за хранителна непоносимост в хода на лечението.

vessela-baltovaД-р Весела Попова е холистичен лекар. Завършила е 1-ви Московски медицински институт,  работи като педиатър и специализира клинична лаборатория. Практикува класическа хомеопатия от 1999 г. Член е на Световната лига по хомеопатия и на Асоциацията на лекарите-хомеопати в България. Дипломиран HDT терапевт, нутрициолог, ЕFТ, MR, MBR. Специалист клинична лаборатория. Център за интегративна хомеопатия „ХомеоАрт”.

 

* Материалът е подготвен от екип на Асоциация на лекарите хомеопати в България. Всички права запазени 2016 г.