Тази година, темата на 11-та Национална конференция на Асоциацията на лекарите хомеопати в България, която ще се проведе на 29 и 30 октомври в София, е

„Автоимунни заболявания и хомеопатия”.

Авторитетни български и международни специалисти ще изнесат лекции, свързани с тези изключително актуални и социално значими заболявания. Особен интерес представлява лекцията на д-р Георги Хаджиев, лекар хомеопат с дългогодишна практика, на тема „Хомеопатичен кортизон” и резултатите в практиката му при лечението на автоимунни заболявания с това лекарство. Предлагаме ви в аванс важна и полезна информация от неговата лекция.

Хомеопатичното лекарство Cortisonum е от групата на 11-оксистероидите (глюкокортикоидни хормони), произвеждани от надбъбречната жлеза. Като лекарство в Хомеопатията е въведено от W.L.Templeton през 1956 г. след хомеопатично доказване[1] от 8 експериментатора и 5 свидетеля през Май-Юни същата година. Подобно на всички хомеопатични лекарства, Cortisonum е многократно разреден до изключително минимално, материално присъствие на изходното вещество.

Като всяко хомеопатично лекарство, то се назначава, за да възстанови дисбаланс в организма. Името му ни подсказва, че става въпрос за проблеми, свързани с функционирането на надбъбречната жлеза и за тежки последствия от използването на кортикостероидни медикаменти.

Надбъбречната жлеза е една от жлезите с вътрешна секреция, която участва в управлението на целия организъм, функционирането на всеки орган, във всички процеси касаещи метаболизма[2], имунитета и хормоналния баланс. С други думи надбъбречната жлеза управлява всеки аспект на тялото. Тя страда от генетични, туморни, възпалителни, метаболитни и автоимунни заболявания, които пряко се отразяват на нейното функциониране, а оттам и на функционирането на всеки един орган и тъкан та човешкия организъм.

Кортикостероидните медикаменти имат редица ефекти, които ги правят често използвани в лечението на много заболявания: противовъзпалителен, имуноподтискащ, антиалергичен, антиексудативен, противошоков и антитоксичен. Дълбоките последствия от тяхната употреба се дължат на способността им директно да влияят на генетичния апарат на клетката, променяйки проявата на гените й.

Когато надбъбречната жлеза не функционира правилно, или е развила заболяване, или кортикостероидните лекарства са оказали негативен ефект върху организма, тогава настъпват тежки патологии, касаещи неправилно функциониращ имунитет с развитие на разрушаващи заболявания, увреден хормонален баланс с дълбоки промени в тялото и драматично нарушаване качеството и продължителността на живота на човека.

Ето някои примери за патологични промени, касаещи гореказаното: хипертония, остеопороза, алкалоза[3], синдром на Къшинг[4], диабет, язвени заболявания на храносмилателната система, склонност към образуване на тромби, забавяне на растежа и развитието при децата, катаракта, подтиснат имунитет с тежко протичане на вирусни и бактериални заболявания, забавено зарастване на раните, психически смущения, метаболитен синдром, поява на автоимунни и ракови заболявания и редица други промени.

Това е подходящия момент хомеопатът да използва хомеопатичното лекарство Cortisonum. То се назначава по всички правила в хомеопатичната практика – според метода на предписание, който лекарят-хомеопат е решил да използва, според индивидуалните особености на всеки конкретен случай. Cortisonum, както всички хомеопатични лекарства, стимулира по специфичен начин възстановителните способности на тялото, често постигайки сериозни успехи в лечението на иначе нелечими състояния като астма, автоимунен дерматит, псориазис, дорзалгия, артроза, хипергликемия и други.

Д-р Георги Хаджиев е лекар, практикуващ хомеопатия, от 2004 г.; преподавател по класическа хомеопатия към Асоциацията на Лекарите – хомеопати в България; автор е на книгата „Болестознание или Кое е първичното – симптомът или болестта” и „Хомеопатичен Пътеводител на пациента или родителя му”, управител на здравен център „Холистика” гр.Велико Търново.

---

[1] Хомеопатично доказване – метод на изследване на всяко хомеопатично лекарство, преди въвеждането му в практиката.

[2] Метаболизъм – комплекс от биохимични процеси, протичащи постоянно в тялото.

[3] Метаболитни нарушения, изразяващи се в понижена киселинност на тялото.

[4] Синдром на хиперфункция на надбъбречната жлеза и повишена продукция на кортикостероидни хормони, с основни симптоми: затлъстяване по специфичен тип, хипертония, увеличено окосмяване, намалена способност за забременяване и намалено либидо, хипофункциониране на бъбреци, черен дроб, сърденосъдова система, дегенеративни промени в нервната система и мозъка

Това е темата на ХІ-та Национална конференция на Асоциацията на лекарите хомеопати в България, която ще се състои в края на тази седмица в София. На 29 и 30 октомври 2016 г., авторитетни български и международни специалисти ще се съберат на престижния форум, за да обсъдят и да споделят опит в лечението на тези изключително актуални и социално значими заболявания.

Един особено интересен поглед към проблема ще бъде лекцията на д-р Ирена Маждракова – „Микози и автоимунен отговор”.

Представяме ви в аванс част от нейните наблюдения и опит като холистичен лекар-хомеопат, за връзката микози – автоимунни заболявания и начините за хомеопатично лечение на този вид заболявания…

• Прочети цялата статия в Puls.bg

Автоимунни заболявания и хомеопатия

Това е темата на ХІ-та Национална конференция на Асоциацията на лекарите хомеопати в България, която ще се състои в края на тази седмица в София. На 29 и 30 октомври 2016 г.,  авторитетни български и международни специалисти ще се съберат на престижния форум, за да обсъдят и да споделят опит в лечението на тези изключително актуални и социално значими заболявания.

Един от особено интересен поглед към проблема ще бъде лекцията на д-р Весела Попова-Балтова на тема: „Хранителна непоносимост, алергии и автоимунни заболявания”.

Представяме ви в аванс част от нейните наблюдения и опит като холистичен лекар-хомеопат, за връзката хранене-автоимунни заболявания.

Автоимунните заболявания заемат второ място сред хроничните болести като цяло. В наши дни има постоянна тенденция за увеличаване на техния брой. Автоимунно заболяване (тироидит, ревматоиден артрит, диабет тип I, улцерозен колит и др.) се развива, когато имунната система, която защитава организма от болести, разпознава здравите клетки на тялото като чужди. В резултат на това собствената имунната система атакува собствените здрави клетки. Възниква т.нар. автоимунен отговор, или това представлява имунен отговор, насочен към самия организъм.

Точните причини за автоимунни заболявания все още не са достатъчно известни. Рисковите фактори за появата им включват: генетична, фактори на околната среда, пол, полови хормони, инфекции.

Ако погледнем обаче от холистичния подход към здравето, кое е общото между различните хронични заболявания?

Възпалението и  храната! За възпалението се говори много, но отскоро сравнително се заговори за храната, като една от причините за възникването и поддържането на хронично възпаление и поддържаща причина за автоимунните заболявания! А се храним се всеки ден от живота си!

Науката все повече отчита важността на стомашно-чревния тракт за общото здраве. Много изследователи смятат, че поддържане здравето на червата и възстановяване на целостта на чревната бариера е една от най-важните цели на медицината  през 21 век.

Нашия генотип (съвкупността от всички гени на даден човек) влияе на усвояването и метаболизма на хранителните вещества. Изследването на  наследствените фактори и индивидуалното, генетично заложено възприемане на храните става все по- актуално в наши дни.

Науката нутригенетика изучава индивидуалните реакции на човек към определени храни във връзка с неговия генотип, който влияе на начина на хранене и развитието на заболявания.

Храните притежават и свойството да променят изявата на генетичната информация, а оттам могат да допринесат или потиснат развитието на дадено заболяване. С този аспект на храненето се занимава науката нутригеномика.

Все повече се говори за възможостта за повлияване на различните заболявания с помощта на хранителен режим, но според индивидуалния хранителен статус.

Най-често проблемите с червата са резултат от съвременния начин на живот, част от който са: антибиотиците, оралните контрацептиви и нестероидните противовъзпалителни медикаменти, високовъглехидратното меню, недостатъчният прием на ферментиращи влакна, хроничният стрес и хроничните инфекции и др. В тясна връзка с това се разглеждат хранителните непоносимости, проблем, присъстващ преди всичко в индустриалните общества.

Сравнително отскоро се заговори за директната връзка на хранителната непоносимост и хранителната алергия със Синдрома на пропускливите черва (Leaky gut syndrome). Термин, който започва да се използва в нутрициологията и алтернативната медицина, но в последно време и в медицинските среди.

Червата имат естествена пропускливост на молекулярно ниво, така че да абсорбират жизненоважните за организма ни хранителни вещества. В действителност регулирането на чревна пропускливост е една от основните функции на клетките в чревната стена. При СПЧ има  повишена пропускливост на тези клетки и се повишава протеина зонулин, който трайно може да се направи лигавицата на червата пропусклива. Така в кръвотока навлизат големи молекули като токсини, микроби, несмлени хранителни частици и др. Имунната система открива тези „чужди нашественици“ като патогени и започва да ги атакува. Образуват се антитела, които поддържат постоянно възпаление. Имунната система е в „постоянна бойна готовност”и ако това продължи дълго време може да е стане врата за началото на една автоимунна болест, при наличието и на съответните други предпоставки.

 Все повече хора страдат от проблеми с приема и усвояването на някои храни – по официална статистика 40% (неофициална – 60-80%)! Приблизително всеки трети човек страда в една или друга степен от непоносимост към някаква група храни и напитки. Смята се, че в бъдеще този проблем ще засегне повече от 80% от хората. Един от  главните „виновници“ е глутенът. Обяснява се с това, че глутен съдържащите зърнени култури (пшеница, ечемик, ръж) имат протеин, който съдейства за увеличаване на производството на зонулин и се смята за един от етиологичните фактори за развитието на Диабет тип 1 и ревматоидния артрит.

На Националната конференция на Асоциацията на лекарите хомеопати в България ще представим случаи на пациенти, при които успешно е прилагано хомеопатично лечение, заедно с хранителен режим, след направен диагностичен тест за хранителна непоносимост в хода на лечението.

Д-р Весела Попова е холистичен лекар. Завършила е 1-ви Московски медицински институт,  работи като педиатър и специализира клинична лаборатория. Практикува класическа хомеопатия от 1999 г. Член е на Световната лига по хомеопатия и на Асоциацията на лекарите-хомеопати в България. Дипломиран HDT терапевт, нутрициолог, ЕFТ, MR, MBR. Специалист клинична лаборатория. Център за интегративна хомеопатия „ХомеоАрт”.

 

* Материалът е подготвен от екип на Асоциация на лекарите хомеопати в България. Всички права запазени 2016 г.

Биография на Ханеман и първоначална история на хомеопатията.

На 10 април, търсещите будни умове по света празнуват деня на Хомеопатията. Защото на този ден, преди повече от 260 години е роден Самуел Ханеман – един удивителен учен – лекар, химик, фармацевт, преводач – полиглот /владеел е 9 езика: /- енциклопедист

Кристиян-Фридрих Самуел Ханеман е роден през 1755 г. в гр. Майсен,  провинция Саксония в семейството на живописец в местната порцеланова фабрика. В началото учел в домашни условия, а след това в местното училище. Баща му смятал да го прави чирак, но изключителните му способности стават причина директорът на училището да го запише безплатно и дори да го настани в собствения си дом.

Още двадесетгодишен Ханеман владее вече осем езика – немски, английски, френски, италиански, гръцки, латински, еврейски и арабски.

След като завършва местното училище, Ханеман се записва в лайпцигския университет, като междувременно се издържа с уроци по чужди езици и с преводи.

След две години Ханеман напуска Лайпциг и отива във Виена, където е най-известният по онова време медицински университет. Тук той приема длъжността домашен лекар и библиотекар при барон фон Брукентал в Херманщад. Защитава и докторската си дисертация „За причините и лечението на гърчовите заболявания“ („Conspectus adfectorum spasmodicorum aetiologieus et therapeuticus“) и получава диплом за доктор по медицина с право на лекарска практика.

През 1781 година като околийски лекар, недалеч от Магдебург, той се жени за дъщерята на един аптекар от Десау, от който брак има четири дъщери и един син. След три години Ханеман се премества в Дрезден.

Благодарение на изследванията си в областта на химията, той е избран за член на Академията на науките в Майнс. Неговият „Аптекарски лексикон“ се превръща в стандартен учебник за онова време, което става причина да бъде избран измежду всички лекари в Германия да стандартизира немската фармакопея. В Дрезден Ханеман написва и своя трактат за отравянето с арсеник.

В края на осемнадесети век основните методи на „лечение“ са особено жестоки според Ханеман – масивни кръвопускания, назначаване на огромни дози очистителни, патогонни, слюногонни и други „очистващи кръвта“ лекарства, лекуване с живак, арсен, цинкови и оловни соли и пр. Недоволството на Ханеман от лечението по това време и неговата лична и научна добросъвестност стават причина в крайна сметка той да се откаже от медицината и да се пресели отново в Лайпциг.

Ето какво пише по този повод на един свой приятел: „За мен бе изключително мъчение да вървя в тъмнина винаги, когато трябваше да лекувам болния и да предписвам според една или друга хипотеза за болестите вещества, които дължат своето място в Материя Медика на някакво произволно решение…Скоро след като се ожених изоставих медицинската си практика, за да не поемам повече риска да навредя и се залових усилено със занимания по химия и литература.“

Докато превежда статия за хининовата хора от английското ръководство на известния тогава проф. Кулен,  Ханеман е поразен от резките противоречия относно лечебните ефекти на този препарат и решава да изпита действието на това лекарство върху себе си.

Ето как описва опита: „В началото краката и върховете на пръстите ми станаха студени; станах отпуснат и сънлив; след това получих сърцебиене и пулсът ми се усили и учести, получи се нетърпимо безпокойство, треперене, слабост във всички крайници; след това – пулсиране в главата, зачервяване на бузите и жажда – накратко, един след друг се появиха всичките симптоми, които обикновено са характерни за периодичната блатна треска, макар и без повишаване на температурата.  Накратко, дори онези симптоми, които се наблюдават редовно и са особено характерни се появиха до един – притъпеност на ума, схващане на всички крайници и най-вече неприятноо усещане на вцепененост някъде по периоста на всички кости на тялото. Тази криза продължаваше два или три часа всеки път и започваше отново, ако повторех тази доза, иначе не; спрях я и бях отново в добро здраве.“
„С този пръв опит – казва той на друго място – за пръв път пред мен просветна зората на новите, ясни дни в лечебната наука; това просветление ми показа, че лекарствата могат да излекуват болестите единствено посредством собствените си болестотворни въздействия върху здравия организъм, и че между симптомите на болестта и симптомите на лекарствената болест трябва да има отношение на подобие.“
След този пръв опит Ханеман ескпериментира още шест години преди да узрее и укрепне доказателствената сила на новата му идея. Той публикува за пръв път своето ново учение в списанието на Хуфеланд. През 1805 година на латински език излиза първата му статия за опитите с лекарствата: „Fragmenta de viribus medicamentorum positivis, sive in sano corpore humano observatis“. Скоро след това се появява и статия на немски – „Heilkunde der Erfahrung“ – в която за пръв път се споменава думата хомеопатия.

Идеите на Ханеман относно новооткритата лечебна система се оформят окончателно в следващите няколко години.

През 1810 г. е публикуван първият му цялостен завършен труд, посветен на основните принципи на хомеопатията – „Органон на лечебното изкуство“. До смъртта му тази книга е преиздавана и преработвана пет пъти. Последното, шесто издание той подготвя непосредствено преди смъртта си. Прочитът на всичките издания показва колко трудно, колко удивително интересно и в същото време колко прагматично и земно е било развитието на тази невероятна лечебна система.

Названието на книгата е заимствано от Аристотел, чиито различни съчинения за логиката са събрани в едно съчинение наречено “Органон”.

Без съмнение непосредствен пример за заглавието на книгата е и философът Френсикс Бейкън, чиято втора книга от събраните му съчинения е озаглавена „Novum Organum“ и излага новия начин на мислене, който при научните изследвания трябва да доведе до небивало развитие на познанието. Претенцията на Ханеман е, че с това произведение той прави за медицината това, което Бейкън е направил за науката въобще. Факт, който е бил приеман като нечувана дързост.

Още в самото начало върху него  дружно се нахвърлят и лекарите и аптекарите – последните поради директната заплаха за собствените си доходи. Отхвърлен от представителите на медицината, Ханеман написва адресирана към широката публика статия, която е приета изключително добре. Ентусиазмът на хората и благодарни пациенти спасяват новото учение, а в същото време принуждава и някои специалисти да му обърнат внимание.

И преди Ханеман е имало лекари, подчертаващи потребността от промяна на фармакологията и медицинските методи. Но той пръв проявява смелостта да напише: „Вече трябва да признаем гръмко и всенародно, че нашата фармакопея се нуждае от коренна промяна. Злото дотолкова се е вкоренило и узряло, че срещу него няма да помогне кротката отстъпчивост на Ян Хус; тук са потребни целият огън и настойчивост на непоколебимия Мартин Лутер.“

Настойчивостта на Ханеман не остава без отговор. През 1811 г. – една година след отпечатването на първото издание на неговия Органон на рационалната медицина той се преселва в Лайпциг, воден от желанието да получи независима катедра и клиника за практическо оправдание на своята теория. Деканът на факултета обаче му забранява лекарска практика и изисква вноска от 50 талера за нов изпит, на основанието, че дипломата му е получена от друг университет. В отговор на предизвикателството Ханеман написва статията „Хелеборизмът на старците“* ( Heleborismus veterum), която е приета благосклонно от медицинската общественост.

Възпрепятствуван свободно да развива системата си, Ханеман изпраща писма на много лекари и ги кани при себе си, като постепенно събира група привърженици, които стават и неговите най-пламенни сътрудници. С тяхна помощ през 1811-1819 година излиза една от най-важните и до днес книги по хомеопатия – Чиста материя медика (Reine Arzmittellehre – в английските издания Materia medica pura) – в шест тома, включваща изследванията върху ШЕСТДЕСЕТ И ДВЕ лекарства.

През тези години нараства и влиянието на хомеопатията в медицинските среди, която бележи сериозни успехи при лечението на тиф и холерните епидемии, разпространили се по това време в Европа. Така например през 1813 г. в Лайпциг Ханеман лекува с хомеопатични лекарства 183 случая на коремен тиф без да загуби нито един пациент!!!

През 1820 г. Ханеман е извикан да лекува поразения от апоплексия фелдмаршал княз Шварценберг. Въпреки че състоянието на болния е неизлечимо, неговата смърт, настъпила след неодобрено от Ханеман кръвопускане става повод за бързо разчистване на сметките с ненавистния реформатор. С решение на лайпцигския медицински факултет и по разпореждане на правителството на Ханеман е отнето правото да приготвя и сам да раздава своите лекарства.

От това бедствено положение го спасява херцог Фердинанд, който през 1821 г. поканва знаменития лекар като медик в своя двор в Кьотен и му разрешава медицинска практика в цялото херцогство.

В Кьотен Ханеман развива голяма практика и при него се стичат болни от цяла Европа, а последователите му стават все по-многобройни, той доразвива и усъвършенствува изобретената от него терапевтична система.

През 1828 година излиза от печат монументаният му труд „Хронични болести“ („Die chronischen Krankheiten“) в чиито четири тома е представена ясна и стройна теория за произхода на хроничните заболявания, и е описан начина на приготвяне и приложение на специфичните лекарства за тяхното лечение.

В Кьотен след 43 години брак умира неговата съпруга. Синът му емигрира от Германия и изчезва безследно. Дъщерите му се омъжват. Ханеман остава сам.

Тогава среща французойката Мелани д’Ервилли Гойе и се жени за нея. Преселва се в Париж – люлката на световния интелектуален елит по това време. След пристигането си във Франция Ханеман получава от най-високопоставено място разрешение за практиката си. Франция става мястото, откъдето хомеопатията наистина се разпространява по целия свят. Тук Ханеман прекарва и последните най-зрели години от живота си. Умира в Париж на 2-ри юли 1843 година на 89 години, заобиколен от всеобщото уважение и любовта на колеги, близки и пациенти.

Едва ли би стигнала цяла книга, за да се споменат всички заслуги на Ханеман за развитието на теорията и практиката на медицината. Ето само някои от тях:

• Ханеман е първият лекар в историята на медицината, провел клиничен експеримент със здрави изпитатели за да установи фармакологичното действие на различни лекарствени вещества
• Ханеман е първият лекар, изградил завършена система за провеждане на клинични експерименти с лекарствени средства.
• Ханеман е първият лекар,  отхвърлил практиката да се лекува названието (или формата, класификацията) на болестта съгласно определена схема на лечение.
• Ханеман е първият лекар, създал теория за произхода и лечението на хроничните болести у човека.
• Ханеман е първият лекар в историята на съвременната медицина, който изказва твърдението, че психичните болести са по-същество болести на тялото и трябва да се лекуват като всички други болести с показаните за контретния болен лекарства.
• Ханеман е първият лекар, прозрял факта, че болестите са динамично разстройство на здравето и затова лекуване означава не ОТСТРАНЯВАНЕ на болести, а ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на здравето чрез специфична стимулация на естествените защитни механизми на организма.

С невероятната сила на своя интелект Ханеман разчупва хилядолетните предразсъдъци в медицинската практика на своето време. Дори днес, сто и петдесет години след неговата смърт неговият гений продължава да руши закостенелите ни представи за света, човека и космоса. Дори днес Ханеман е прекомерно напредничав, за да могат неговите толкова прости и ясни идеи да бъдат възприети без предубеждение, а с отворено сърце и ясен ум.

За съжаление, достойната оценка на неговото невероятно дело ще бъде направена сигурно от идните поколения. Без съмнение, тогава всички ще осъзнаят, че за развитието на медицината Ханеман е това, което е Айнщайн за развитието на физиката.

Тема на Световната седмица на хомеопатията тази година е:

„Как да избягаме от семейните наследствени болести? Медицината развенчава митовете”.

Организатори на седмицата са Асоциацията на лекарите хомеопати в България и нашето сдружение “Приятели на хомеопатията в България”, с подкрепата на Немския хомеопатичен съюз.

ОЧАКВАМЕ ВИ на безплатните образователни лекции от 18.30 ч. в:

• Бургас, 11 април, Куклен театър. Лектор: д-р Маринела Корнел, лекар хомеопат
• София,12 април, НДК, зала №9. Лектор: д-р Дора Пачова, лекар хомеопат, председател на АЛХБ
• Варна, 12 април, хотел „Черно море”. Лектор: д-р Искра Капинчева, лекар хомеопат
• Пловдив, 13 април, хотел „Санкт Петербург”. Лектор: д-р Дора Пачова, лекар хомеопат, председател на АЛХБ
• Велико Търново, 13 април, Голямата зала на Общината. Лектор: д-р Георги Хаджиев, лекар хомеопат
• Русе, 14 април, Доходно здание. Лектор: д-р Георги Хаджиев, лекар хомеопат
• Стара Загора, 14 април, хотел „Верея”. Лектор: д-р Мария Грозева, лекар хомеопат