Самуел Ханеман

Биография на Ханеман и първоначална история на хомеопатията.

На 10 април, търсещите будни умове по света празнуват деня на Хомеопатията. Защото на този ден, преди повече от 260 години е роден Самуел Ханеман – един удивителен учен – лекар, химик, фармацевт, преводач – полиглот /владеел е 9 езика: /- енциклопедист

Кристиян-Фридрих Самуел Ханеман е роден през 1755 г. в гр. Майсен,  провинция Саксония в семейството на живописец в местната порцеланова фабрика. В началото учел в домашни условия, а след това в местното училище. Баща му смятал да го прави чирак, но изключителните му способности стават причина директорът на училището да го запише безплатно и дори да го настани в собствения си дом.

Още двадесетгодишен Ханеман владее вече осем езика – немски, английски, френски, италиански, гръцки, латински, еврейски и арабски.

След като завършва местното училище, Ханеман се записва в лайпцигския университет, като междувременно се издържа с уроци по чужди езици и с преводи.

След две години Ханеман напуска Лайпциг и отива във Виена, където е най-известният по онова време медицински университет. Тук той приема длъжността домашен лекар и библиотекар при барон фон Брукентал в Херманщад. Защитава и докторската си дисертация „За причините и лечението на гърчовите заболявания“ („Conspectus adfectorum spasmodicorum aetiologieus et therapeuticus“) и получава диплом за доктор по медицина с право на лекарска практика.

През 1781 година като околийски лекар, недалеч от Магдебург, той се жени за дъщерята на един аптекар от Десау, от който брак има четири дъщери и един син. След три години Ханеман се премества в Дрезден.

Благодарение на изследванията си в областта на химията, той е избран за член на Академията на науките в Майнс. Неговият „Аптекарски лексикон“ се превръща в стандартен учебник за онова време, което става причина да бъде избран измежду всички лекари в Германия да стандартизира немската фармакопея. В Дрезден Ханеман написва и своя трактат за отравянето с арсеник.

В края на осемнадесети век основните методи на „лечение“ са особено жестоки според Ханеман – масивни кръвопускания, назначаване на огромни дози очистителни, патогонни, слюногонни и други „очистващи кръвта“ лекарства, лекуване с живак, арсен, цинкови и оловни соли и пр. Недоволството на Ханеман от лечението по това време и неговата лична и научна добросъвестност стават причина в крайна сметка той да се откаже от медицината и да се пресели отново в Лайпциг.

Ето какво пише по този повод на един свой приятел: „За мен бе изключително мъчение да вървя в тъмнина винаги, когато трябваше да лекувам болния и да предписвам според една или друга хипотеза за болестите вещества, които дължат своето място в Материя Медика на някакво произволно решение…Скоро след като се ожених изоставих медицинската си практика, за да не поемам повече риска да навредя и се залових усилено със занимания по химия и литература.“

Докато превежда статия за хининовата хора от английското ръководство на известния тогава проф. Кулен,  Ханеман е поразен от резките противоречия относно лечебните ефекти на този препарат и решава да изпита действието на това лекарство върху себе си.

Ето как описва опита: „В началото краката и върховете на пръстите ми станаха студени; станах отпуснат и сънлив; след това получих сърцебиене и пулсът ми се усили и учести, получи се нетърпимо безпокойство, треперене, слабост във всички крайници; след това – пулсиране в главата, зачервяване на бузите и жажда – накратко, един след друг се появиха всичките симптоми, които обикновено са характерни за периодичната блатна треска, макар и без повишаване на температурата.  Накратко, дори онези симптоми, които се наблюдават редовно и са особено характерни се появиха до един – притъпеност на ума, схващане на всички крайници и най-вече неприятноо усещане на вцепененост някъде по периоста на всички кости на тялото. Тази криза продължаваше два или три часа всеки път и започваше отново, ако повторех тази доза, иначе не; спрях я и бях отново в добро здраве.“
„С този пръв опит – казва той на друго място – за пръв път пред мен просветна зората на новите, ясни дни в лечебната наука; това просветление ми показа, че лекарствата могат да излекуват болестите единствено посредством собствените си болестотворни въздействия върху здравия организъм, и че между симптомите на болестта и симптомите на лекарствената болест трябва да има отношение на подобие.“
След този пръв опит Ханеман ескпериментира още шест години преди да узрее и укрепне доказателствената сила на новата му идея. Той публикува за пръв път своето ново учение в списанието на Хуфеланд. През 1805 година на латински език излиза първата му статия за опитите с лекарствата: „Fragmenta de viribus medicamentorum positivis, sive in sano corpore humano observatis“. Скоро след това се появява и статия на немски – „Heilkunde der Erfahrung“ – в която за пръв път се споменава думата хомеопатия.

Идеите на Ханеман относно новооткритата лечебна система се оформят окончателно в следващите няколко години.

През 1810 г. е публикуван първият му цялостен завършен труд, посветен на основните принципи на хомеопатията – „Органон на лечебното изкуство“. До смъртта му тази книга е преиздавана и преработвана пет пъти. Последното, шесто издание той подготвя непосредствено преди смъртта си. Прочитът на всичките издания показва колко трудно, колко удивително интересно и в същото време колко прагматично и земно е било развитието на тази невероятна лечебна система.

Названието на книгата е заимствано от Аристотел, чиито различни съчинения за логиката са събрани в едно съчинение наречено “Органон”.

Без съмнение непосредствен пример за заглавието на книгата е и философът Френсикс Бейкън, чиято втора книга от събраните му съчинения е озаглавена „Novum Organum“ и излага новия начин на мислене, който при научните изследвания трябва да доведе до небивало развитие на познанието. Претенцията на Ханеман е, че с това произведение той прави за медицината това, което Бейкън е направил за науката въобще. Факт, който е бил приеман като нечувана дързост.

Още в самото начало върху него  дружно се нахвърлят и лекарите и аптекарите – последните поради директната заплаха за собствените си доходи. Отхвърлен от представителите на медицината, Ханеман написва адресирана към широката публика статия, която е приета изключително добре. Ентусиазмът на хората и благодарни пациенти спасяват новото учение, а в същото време принуждава и някои специалисти да му обърнат внимание.

И преди Ханеман е имало лекари, подчертаващи потребността от промяна на фармакологията и медицинските методи. Но той пръв проявява смелостта да напише: „Вече трябва да признаем гръмко и всенародно, че нашата фармакопея се нуждае от коренна промяна. Злото дотолкова се е вкоренило и узряло, че срещу него няма да помогне кротката отстъпчивост на Ян Хус; тук са потребни целият огън и настойчивост на непоколебимия Мартин Лутер.“

Настойчивостта на Ханеман не остава без отговор. През 1811 г. – една година след отпечатването на първото издание на неговия Органон на рационалната медицина той се преселва в Лайпциг, воден от желанието да получи независима катедра и клиника за практическо оправдание на своята теория. Деканът на факултета обаче му забранява лекарска практика и изисква вноска от 50 талера за нов изпит, на основанието, че дипломата му е получена от друг университет. В отговор на предизвикателството Ханеман написва статията „Хелеборизмът на старците“* ( Heleborismus veterum), която е приета благосклонно от медицинската общественост.

Възпрепятствуван свободно да развива системата си, Ханеман изпраща писма на много лекари и ги кани при себе си, като постепенно събира група привърженици, които стават и неговите най-пламенни сътрудници. С тяхна помощ през 1811-1819 година излиза една от най-важните и до днес книги по хомеопатия – Чиста материя медика (Reine Arzmittellehre – в английските издания Materia medica pura) – в шест тома, включваща изследванията върху ШЕСТДЕСЕТ И ДВЕ лекарства.

През тези години нараства и влиянието на хомеопатията в медицинските среди, която бележи сериозни успехи при лечението на тиф и холерните епидемии, разпространили се по това време в Европа. Така например през 1813 г. в Лайпциг Ханеман лекува с хомеопатични лекарства 183 случая на коремен тиф без да загуби нито един пациент!!!

През 1820 г. Ханеман е извикан да лекува поразения от апоплексия фелдмаршал княз Шварценберг. Въпреки че състоянието на болния е неизлечимо, неговата смърт, настъпила след неодобрено от Ханеман кръвопускане става повод за бързо разчистване на сметките с ненавистния реформатор. С решение на лайпцигския медицински факултет и по разпореждане на правителството на Ханеман е отнето правото да приготвя и сам да раздава своите лекарства.

От това бедствено положение го спасява херцог Фердинанд, който през 1821 г. поканва знаменития лекар като медик в своя двор в Кьотен и му разрешава медицинска практика в цялото херцогство.

В Кьотен Ханеман развива голяма практика и при него се стичат болни от цяла Европа, а последователите му стават все по-многобройни, той доразвива и усъвършенствува изобретената от него терапевтична система.

През 1828 година излиза от печат монументаният му труд „Хронични болести“ („Die chronischen Krankheiten“) в чиито четири тома е представена ясна и стройна теория за произхода на хроничните заболявания, и е описан начина на приготвяне и приложение на специфичните лекарства за тяхното лечение.

В Кьотен след 43 години брак умира неговата съпруга. Синът му емигрира от Германия и изчезва безследно. Дъщерите му се омъжват. Ханеман остава сам.

Тогава среща французойката Мелани д’Ервилли Гойе и се жени за нея. Преселва се в Париж – люлката на световния интелектуален елит по това време. След пристигането си във Франция Ханеман получава от най-високопоставено място разрешение за практиката си. Франция става мястото, откъдето хомеопатията наистина се разпространява по целия свят. Тук Ханеман прекарва и последните най-зрели години от живота си. Умира в Париж на 2-ри юли 1843 година на 89 години, заобиколен от всеобщото уважение и любовта на колеги, близки и пациенти.

Едва ли би стигнала цяла книга, за да се споменат всички заслуги на Ханеман за развитието на теорията и практиката на медицината. Ето само някои от тях:

  • Ханеман е първият лекар в историята на медицината, провел клиничен експеримент със здрави изпитатели за да установи фармакологичното действие на различни лекарствени вещества
  • Ханеман е първият лекар, изградил завършена система за провеждане на клинични експерименти с лекарствени средства.
  • Ханеман е първият лекар,  отхвърлил практиката да се лекува названието (или формата, класификацията) на болестта съгласно определена схема на лечение.
  • Ханеман е първият лекар, създал теория за произхода и лечението на хроничните болести у човека.
  • Ханеман е първият лекар в историята на съвременната медицина, който изказва твърдението, че психичните болести са по-същество болести на тялото и трябва да се лекуват като всички други болести с показаните за контретния болен лекарства.
  • Ханеман е първият лекар, прозрял факта, че болестите са динамично разстройство на здравето и затова лекуване означава не ОТСТРАНЯВАНЕ на болести, а ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на здравето чрез специфична стимулация на естествените защитни механизми на организма.

С невероятната сила на своя интелект Ханеман разчупва хилядолетните предразсъдъци в медицинската практика на своето време. Дори днес, сто и петдесет години след неговата смърт неговият гений продължава да руши закостенелите ни представи за света, човека и космоса. Дори днес Ханеман е прекомерно напредничав, за да могат неговите толкова прости и ясни идеи да бъдат възприети без предубеждение, а с отворено сърце и ясен ум.

За съжаление, достойната оценка на неговото невероятно дело ще бъде направена сигурно от идните поколения. Без съмнение, тогава всички ще осъзнаят, че за развитието на медицината Ханеман е това, което е Айнщайн за развитието на физиката.